изпълнен с надежда
и вяра в бъдният ден
избягъл от светският плен.
Но не излъгал съм се
както много преди
и вечно оставам си
грешник един.
Че не липсват дори
клюките злокобни
пред теб навели глави
двама да разделиш.
Но не това ме боли
че всичко отново се срива
душата разкъсва ме
за Тебе обида.
Но Боже ти ми намери
моето място, свят без лъжи
как жадувам аз
за малко да те срещна
и да попитам едно, ЗАЩО?
13.11.1990г. 22:15h.
Няма коментари:
Публикуване на коментар